вторник, 2 юни 2009 г.

som v okeana

Хармонията в безкрай,на мирен благодат,
разцъфват едно връз друго
цветята-
в уникалния си аромат
Да бъда аз, едно от тях.
Да бъда уникална цялост
напоена с жива светлина
Като точка в безкрая,
любувам се на свойта самота.
Една елхица знае,
колко в самотата можеш да си пак богат.

жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж

Вятър духва
отнесе моята душа
Разпилявам се в мисли,
гледки,
красота
и забравям,че оставила съм себе си сама.
И после куп издирвания и новели,
докато се съберем - Аз и моята душа.


жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж

В хаоса чувствам се свободна,
но не е ли нелепа тази съдба-
направена съм уникално цяло,
пълно със смисъл и гореща пламенна душа
и вместо да треперя в свойто тяло,
създадено да бъде изразът на любовта-
крия се в тази лъжлива наслада-
в хаоса и уж свобода.


жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж


Ах, да знаех!
Как се прави тъй-
от семе, светлина и вятър
и още няколко неща-
в нощта от мътно блато,
роди се нежна лилия,
цветя.


жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж


Защо ми е ?
За да ми кажат браво?
Или наистина искам да намеря смисъла
да бъда родена
Една.

стихче

Едно
и после друго
А двете
същото ли е ?
Къде отиват
Многото
и
Всичкото?
Как синьото не е червено
И как
Едно, наричаме дъга?
С червената премяна, пак ли съм си аз?
А със синьото какво ли стана?
В бяло превърнах всичко.
И започваме отново:
раз- два- три
От Многото и Всичкото
едно да хвана
И в него туй дето живее
да има бойната посока
Едно да бъде-
за всички да блести.